10.07.2023 г., 6:40

Пастир на мравки

353 3 2

ПАСТИР НА МРАВКИ

 

... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,

не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,

пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,

през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? –

преместих мергел и габро – прашинки-планини, оттатък,

каквото сторил съм добро, бе там! – де все не го очакват,

 

мишоци в моя вехт долап цвърчаха ми от ден до пладне –

денят ми бе трошица хляб, и мъкнах я – за всички гладни,

разпънат на сълза и смях, по друмищата трупах рани! –

пастир на мравките, вървях под знака – ден година храни,

и се вторачвам във пръстта! – спрях да я ровя със бастуна.

Мравуняк зърна ли в света, и падам – да си го целуна.

 

9 юлий 2023 г.

гр. Варна, 9, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....