yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
29.11.2013 г., 16:10 ч.

Пастирка на небесните стада 

  Поезия » Гражданска
533 0 8


                           На Рада Казалийска


Припада здрачът над Родопа

и сякаш в скутите вечерни

сълзата Божия изтропа

и сурна се – като в каверна! –

 

в зениците на беловласа

и кротко седнала старица.

Тя паралията на залеза

с ефирен злак – кенар! – застила.

 

Надиплят се подир дланта ù

безбрежни небесата южни.

И зъбери в море от злато

потъват тихо и се люшкат.

 

– Това е моят път. Преминах

в услуга Богу и народу.

Вселената неизбродима

на длан показах и отворих.

 

А мойте пиленца изпратих

да ръснат семенцата всъде –

където никне светлината.

И волята им нека бъде!

 

Тъй славех, Боже, твойто име –

ела и отвори портала –

на златни пасбища води ме,

напразно, знам, не съм живяла.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??