Пастирка на небесните стада
На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! –
в зениците на беловласа
и кротко седнала старица.
Тя паралията на залеза
с ефирен злак – кенар! – застила.
Надиплят се подир дланта ù
безбрежни небесата южни.
И зъбери в море от злато
потъват тихо и се люшкат.
– Това е моят път. Преминах
в услуга Богу и народу.
Вселената неизбродима
на длан показах и отворих.
А мойте пиленца изпратих
да ръснат семенцата всъде –
където никне светлината.
И волята им нека бъде!
Тъй славех, Боже, твойто име –
ела и отвори портала –
на златни пасбища води ме,
напразно, знам, не съм живяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
