На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! –
в зениците на беловласа
и кротко седнала старица.
Тя паралията на залеза
с ефирен злак – кенар! – застила.
Надиплят се подир дланта ù
безбрежни небесата южни.
И зъбери в море от злато ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.