yotovava (Валентина Йотова)
2631 22236
Nov 29, 2013, 4:10 PM

Пастирка на небесните стада 

  Poetry » Civilian
536 0 8


                           На Рада Казалийска


Припада здрачът над Родопа

и сякаш в скутите вечерни

сълзата Божия изтропа

и сурна се – като в каверна! –

 

в зениците на беловласа

и кротко седнала старица.

Тя паралията на залеза

с ефирен злак – кенар! – застила.

 

Надиплят се подир дланта ù

безбрежни небесата южни.

И зъбери в море от злато

потъват тихо и се люшкат.

 

– Това е моят път. Преминах

в услуга Богу и народу.

Вселената неизбродима

на длан показах и отворих.

 

А мойте пиленца изпратих

да ръснат семенцата всъде –

където никне светлината.

И волята им нека бъде!

 

Тъй славех, Боже, твойто име –

ела и отвори портала –

на златни пасбища води ме,

напразно, знам, не съм живяла.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??