botyo (Бойко Беров)
194 337
16.04.2021 г., 12:15 ч.

Пасторално 

  Поезия » Любовна
411 0 6

 

Изминалият ден от слънцето

зад планината се съблече,

стадо се завръщаше и звъʹнците

опяха този ден обречен.

 

Надянал пурпурната своя нощница

денят в залеза се разтопи.

Получил ежедневната си надница,

потъна в нощните си нощови.

 

Там хляб за утре ще замеси,

за да изгрее озарен

и вдигнал слънчеви завеси

да заяви – Ще бъде ден!

 

Така Земята се върти.

Денят сияе и залязва.

Животът отброява и върви,

и крие дните в свойта пазва.

 

За всеки колкото да изброи,

все кяр е под небето да ни има.

И все няма да достигнат дни,

смъртта е залезно непрежалима.

 

Така че Ден, не се сърди,

аз в нощите си ще живея.

Ще гледам с твоите очи,

а с моите за тебе ще жалея.

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??