10.12.2009 г., 10:28

Патологичен лъжец

1.2K 0 0

Патологичен лъжец
до болка разкрива
какво всички намират,
какво в сърцето напира
и какво всички крием.
Дали да се изповядам, не знам,
вече не мога да вярвам,
вече за мен няма храм,
всичко до лудост докарва?

Патологичен лъжец,
болест ли е, не зная.
Всички по малко са част,
понеже думите носят власт,
която ни убива накрая.
Дали да чака опрощение, питам?
По-скоро да се примирява,
защото аз нямам представа
какво чувство точно изпитвам.

Патологичен лъжец,
тук преминал случайно навярно,
колкото може да вземе,
малко от тебе и мене,
и ние се връзваме солидарно.
Дали ще се после поправим навреме,
аз не искам да давам прогнози,
не в него, а нашата диагноза,
която все ни докарва куп проблеми.

Патологичен лъжец,
не просто някой друг, а всички,
които ние докоснем,
изиграни с въпроси,
всъщност - само които обичаме.
Дали ще е истинска поне драмата?
Има ли кой да ни каже?
Аз само искам да знаеш,
че сме патологични с теб, двамата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...