Патологичен лъжец
до болка разкрива
какво всички намират,
какво в сърцето напира
и какво всички крием.
Дали да се изповядам, не знам,
вече не мога да вярвам,
вече за мен няма храм,
всичко до лудост докарва?

Патологичен лъжец,
болест ли е, не зная.
Всички по малко са част,
понеже думите носят власт,
която ни убива накрая.
Дали да чака опрощение, питам?
По-скоро да се примирява,
защото аз нямам представа
какво чувство точно изпитвам.

Патологичен лъжец,
тук преминал случайно навярно,
колкото може да вземе,
малко от тебе и мене,
и ние се връзваме солидарно.
Дали ще се после поправим навреме,
аз не искам да давам прогнози,
не в него, а нашата диагноза,
която все ни докарва куп проблеми.

Патологичен лъжец,
не просто някой друг, а всички,
които ние докоснем,
изиграни с въпроси,
всъщност - само които обичаме.
Дали ще е истинска поне драмата?
Има ли кой да ни каже?
Аз само искам да знаеш,
че сме патологични с теб, двамата...