stastliveza (Димитьр Димитров)
30 15
15.04.2009 г., 21:08 ч.

Пауза 

  Поезия
1374 0 1

   Пауза

И на живота нежното зрънце
разпада се, умира, но става,
превръща се в огромно сърце
и с нови надежди заживява.

Тя! Душата е крехко стебълце,
колко му е да я умъртвиш?
Но щастието в нейното сърце
ще можеш ли ти да съживиш?

Душата ми е уморена -
без слънце дните си отиват!
Гробница от спомени,
безвъзвратно в мен умират.

© Димитьр Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??