Пауза
Пауза
И на живота нежното зрънце
разпада се, умира, но става,
превръща се в огромно сърце
и с нови надежди заживява.
Тя! Душата е крехко стебълце,
колко му е да я умъртвиш?
Но щастието в нейното сърце
ще можеш ли ти да съживиш?
Душата ми е уморена -
без слънце дните си отиват!
Гробница от спомени,
безвъзвратно в мен умират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитьр Димитров Всички права запазени
