Пауза

15 апр. 2009 г., 21:08

Поэзия

1379 0 1

Пауза

И на живота нежното зрънце
разпада се, умира, но става,
превръща се в огромно сърце
и с нови надежди заживява.

Тя! Душата е крехко стебълце,
колко му е да я умъртвиш?
Но щастието в нейното сърце
ще можеш ли ти да съживиш?

Душата ми е уморена -
без слънце дните си отиват!
Гробница от спомени,
безвъзвратно в мен умират.

Пауза

Свързани произведения

Комментарии

Предложения