stastliveza (Димитьр Димитров)
30 15
Apr 15, 2009, 9:08 PM

Пауза 

  Poetry
1383 0 1

   Пауза

И на живота нежното зрънце
разпада се, умира, но става,
превръща се в огромно сърце
и с нови надежди заживява.

Тя! Душата е крехко стебълце,
колко му е да я умъртвиш?
Но щастието в нейното сърце
ще можеш ли ти да съживиш?

Душата ми е уморена -
без слънце дните си отиват!
Гробница от спомени,
безвъзвратно в мен умират.

© Димитьр Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??