Паячето
ПАЯЧЕТО
Едно паяче заядливо
тъче дом на телефона.
И ми става криво,
че гласа ти зазида
под ефирния покрив.
Хитро е. Знае:
чужд дом не пипам.
Тъче и нехае,
че аз се опитвам
да сменя цветовете
на светофара,
да счупя стрелките
на сетивата,
почувствала,
че се втурвам след теб
в забранената улица...
Оплетох се в мигове,
безвъзвратно изпуснати.
Телефонен живот.
Паяшки ми работи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
