ria (Гергана Иванова)
284 3180
9.05.2012 г., 18:38 ч.

Паяжина 

  Поезия » Любовна
2057 0 16

С теб съм. Тялом и духом, глупаче.

Ти си кръстът на моята Библия,

скрито в къща от шепа петаче,

първа в мен и последна религия.

 

Сутрин с врабчова сянка те следвам

зад крайпътния гребен на хората.

След обяд съм кафе - черна нежност,

приютило в утайка умората.

 

Вечер книга съм в твоите длани,

кротко чакаща да ме разлистиш.

С глас, пресъхнал от мокри желания,

те люлея до сън, да притихнеш.

 

Нощем - светнала в транс нестинарка,

бродя в мислите твои изпушили...

С ходила по душата ти жаркам

и предсказвам с дъжд края на сушата.

 

С теб съм. Мога ли да те зарежа?

Ти си първият опитомил ме,

обладал ме с прошепната нежност

върху... паяжина от коприна.

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??