Паяжина
С теб съм. Тялом и духом, глупаче.
Ти си кръстът на моята Библия,
скрито в къща от шепа петаче,
първа в мен и последна религия.
Сутрин с врабчова сянка те следвам
зад крайпътния гребен на хората.
След обяд съм кафе - черна нежност,
приютило в утайка умората.
Вечер книга съм в твоите длани,
кротко чакаща да ме разлистиш.
С глас, пресъхнал от мокри желания,
те люлея до сън, да притихнеш.
Нощем - светнала в транс нестинарка,
бродя в мислите твои изпушили...
С ходила по душата ти жаркам
и предсказвам с дъжд края на сушата.
С теб съм. Мога ли да те зарежа?
Ти си първият опитомил ме,
обладал ме с прошепната нежност
върху... паяжина от коприна.
© Гергана Иванова All rights reserved.
