Пазете любовта Си
Пак мъничка съм. Лишейче в гората.
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед, взрян нагоре в небесата,
проблясващи сред клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята,
разпуснала в очакване коси.
Ръце протягам аз към светлината.
Прегръщам я със блеснали очи.
Усмихвам се и вдишвам благодата.
Докосвам с обич сродната душа.
Потръпва тя. Целува ме в отплата
и става радост лятната гора.
Птичи хор запява заклинания.
Прошушва вятър, галещи слова.
"Пазете любовта Си, че мечтания
превръщат лишейчето... във съдба!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
