Пазете любовта Си
Пак мъничка съм. Лишейче в гората.
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед, взрян нагоре в небесата,
проблясващи сред клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята,
разпуснала в очакване коси.
Ръце протягам аз към светлината.
Прегръщам я със блеснали очи.
Усмихвам се и вдишвам благодата.
Докосвам с обич сродната душа.
Потръпва тя. Целува ме в отплата
и става радост лятната гора.
Птичи хор запява заклинания.
Прошушва вятър, галещи слова.
"Пазете любовта Си, че мечтания
превръщат лишейчето... във съдба!"
© Таня Мезева All rights reserved.
