Пази любовта
Наранена бях - отчаяна...
с пръсти ровех там във пепелта
и въглена открих - едва гореше,
показваше ми пътя към
твоята душа...
Но, ти отдавна пречупи душата ми...
бездомна да скита, сълзи да рони,
въглен горещ все там да търси...
там в пепелта на чувства отминали
отдавна изгубили за мен и за теб любовта.
И сега накъде бездомна да скитам
без любов, без мечти...изгаря душата
и вече не може, не може дори да прости!
От толкова думи които раняват...
от толкова много предателства зли.
И сега накъде да поема!Накъде
да поема!Кажи...
И тихо в здрача сълзите се ронят
луната наднича и плаче за нас,
не, не може любовта ни...
да живее в рани...
Не, не може! Нали...!
Остана само една бяла искрица
в мен да блести...за да ми каже,
че все пак любовта ни е цяла...
за да ми каже - остани!
Знаеш ли!Може би любовта ни
никога не е угасвала, защото
живота ни премина през
толкова много препятствия,
но винаги за ръцете се държахме...
Затова в себе си намирам сили,
допуснатите грешки да простя.
За да докоснем двамата с тебе
и най - смелите мечти...
Да, ще се борим заедно да победим болката
и отчаянието на света в които живеем.
Ще се борим с мръсните отровни пипала
които се докосват до душите ни...
Затова пази, пази любовта ни...!
Аз искам толкова малко, искам
отново да усетя твоите длани
които нежно пак ме докосват
и с тях да погалиш душата ми.
Затова пази, пази любовта ни!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нора, благодаря ти!
-
Силен стих, Катя! Харесва ми
-
Борислав, благодаря ти за хубавия коментар!
-
Прекрасно е, защото е до болка пропито с чувства. Поздрави.
-
Веси,благодаря ти, за хубавия коментар!
Марина, благодаря ти!
Младене,много хубаво си го казал..."само в истинската любов е спасението"
Благодаря ти, за хубавия коментар!
Цял живот я пазя!Благодаря ти, Васе!
Притихвам в любимите ръце,
където греят нови измерения,
където любовта е тъй красива
и ме дарява с приказно вълшебство!
Гавраил, благодаря ти!Да така е...
"любовта е нежно и цвете" и трябва да я пазим!
Пожелавам ви, много светлина по - пътя ви
и нови творчески успехи!Благодаря ви, за светлината! -
Любовта е нежно цвете.Но трябват много искрени чувства за да бъде запазена.
Поздрав! -
Пази я, воювай, имаш право да бъдеш щастлива! Поздрави!
-
Животът рано или късно ни отчайва. Тогава само истинската любов е спасението. Хубава и затрогваща изповед, Катя. Сърдечен поздрав!
-
...!!!
-
Искрен стих, идващ от сърцето! Благодаря ти, че сподели с нас, Кате!
-
Пази, пази любовта си - не е нужно сам да вървиш,
срещу капризите на вятъра...нека има до теб
любим човек които те пази и закриля
от повратностите на живота...
Понякога бурята се разразява тъй неочаквано
и може да те повали...затова моля те, не се предавай
подай си ръката за да ти помогна да се изправиш...
Защото любовта е все прощаваща,
тя може да те спаси от ръцете на бурята
и да те издигне до нови висоти...
И само тогава може да разбереш,
че любовта не изчезва във времето...
любовта ни обгръща и стопля,
и ние можем да вървим един до друг
въпреки бурята...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
