Пази любовта
Наранена бях - отчаяна...
с пръсти ровех там във пепелта
и въглена открих - едва гореше,
показваше ми пътя към
твоята душа...
Но, ти отдавна пречупи душата ми...
бездомна да скита, сълзи да рони,
въглен горещ все там да търси...
там в пепелта на чувства отминали
отдавна изгубили за мен и за теб любовта.
И сега накъде бездомна да скитам
без любов, без мечти...изгаря душата
и вече не може, не може дори да прости!
От толкова думи които раняват...
от толкова много предателства зли.
И сега накъде да поема!Накъде
да поема!Кажи...
И тихо в здрача сълзите се ронят
луната наднича и плаче за нас,
не, не може любовта ни...
да живее в рани...
Не, не може! Нали...!
Остана само една бяла искрица
в мен да блести...за да ми каже,
че все пак любовта ни е цяла...
за да ми каже - остани!
Знаеш ли!Може би любовта ни
никога не е угасвала, защото
живота ни премина през
толкова много препятствия,
но винаги за ръцете се държахме...
Затова в себе си намирам сили,
допуснатите грешки да простя.
За да докоснем двамата с тебе
и най - смелите мечти...
Да, ще се борим заедно да победим болката
и отчаянието на света в които живеем.
Ще се борим с мръсните отровни пипала
които се докосват до душите ни...
Затова пази, пази любовта ни...!
Аз искам толкова малко, искам
отново да усетя твоите длани
които нежно пак ме докосват
и с тях да погалиш душата ми.
Затова пази, пази любовта ни!
© Катя All rights reserved.
