Печал
С отрова смъртоностна душата ми пропи
и ден след ден безспирно от нея пия
и умирам бавно аз.
Самотата е приятелката моя,
с която тайни нямам аз
и черпим се с горчиво вино всеки час.
Приятелите верни прогоних с моята тъгa.
Опитваха се безуспешно те
искрата в мене да запалят,
но отчаяха се (те).
Спойствието да си върна искам аз,
но сън не ме лови.
И будейки се нощем, с поглед него търся,
от мен самата да ме защити.
Защо живота ти ми върна
и тъй бързо отне ми ти!?
Но знай,
онези няколкото дни в сърцето си
ще нося вечно аз.
Съсипаха ме точно те, аз знам,
и крепят ме те сега,
когото отиде си надеждата последна.
Не искам да ме виждаш ти
с този поглед пуст.
Усмихната ме запомни,
за това те моля само аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Върбанова Всички права запазени
Поздрави за страхотнив и чувствен стих! Дано си върнеш надеждата, да обичаш отново и най-важното... да бъдеш обичана!