22 feb 2007, 17:47

Печал 

  Poesía
874 0 2
С отрова смъртоностна душата ми пропи
и ден след ден безспирно от нея пия
и умирам бавно аз.
Самотата е приятелката моя,
с която тайни нямам аз
и черпим се с горчиво вино всеки час.
Приятелите верни прогоних с моята тъгa.
Опитваха се безуспешно те
искрата в мене да запалят,
но отчаяха се (те).
Спойствието да си върна искам аз,
но сън не ме лови. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Върбанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??