tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
30.10.2007 г., 8:35 ч.

ПЕЧАЛ 

  Поезия
553 0 7

Дъждът валеше монотонно,

а сълзите сливаха се с него

и тихо капеха безропотно,

идвайки направо от сърцето.

 

В този пуст и черен ден –

почернил младите деца,

Животът бе неблагодарен

и отне им хубавата майчица.

 

Самотен остана и мъжът –

няма я любимата жена...

и заплиска още повече дъждът

в синхрон с безкрайната тъга.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??