ПЕЧАЛ

Поезия

894 0 7

Дъждът валеше монотонно,

а сълзите сливаха се с него

и тихо капеха безропотно,

идвайки направо от сърцето.

В този пуст и черен ден –

почернил младите деца,

Животът бе неблагодарен

и отне им хубавата майчица.

Самотен остана и мъжът –

няма я любимата жена...

и заплиска още повече дъждът

в синхрон с безкрайната тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Представям си много страховит дъжд, безпощаден :/ :`[
Хубаво завършва

и заплиска още повече дъждът

в синхрон с безкрайната тъга.

доколкото може да се нарече Хубаво, де :|

2007-11-02T13:07:18+02:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Благодаря на всички ви. Вчера от този свят си отиде една прекрасна жена, която зареждаше всички около нея с много живот, щастие и усмивки, а сега я няма...

2007-10-30T14:53:42+02:00
Сентполия (Любослава)

Съпричастно и скръбно...

2007-10-30T11:42:51+02:00
Aneta_kz (Анета)

Тъжен дъжд!!!
Поздрав и усмивка за теб, Марина!

2007-10-30T11:36:27+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много, много тъжно.
Печално...

2007-10-30T10:20:28+02:00