ПЕЧАЛ

30.10.2007 г., 8:35 ч.

Поезия

680 0 7

Дъждът валеше монотонно,
а сълзите сливаха се с него
и тихо капеха безропотно,
идвайки направо от сърцето.
В този пуст и черен ден –
почернил младите деца,
Животът бе неблагодарен
и отне им хубавата майчица.
Самотен остана и мъжът –
няма я любимата жена...
и заплиска още повече дъждът
в синхрон с безкрайната тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ПЕЧАЛ

Искате да прочетете повече?

Предложения