tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
Oct 30, 2007, 8:35 AM

ПЕЧАЛ 

  Poetry
637 0 7

Дъждът валеше монотонно,

а сълзите сливаха се с него

и тихо капеха безропотно,

идвайки направо от сърцето.

 

В този пуст и черен ден –

почернил младите деца,

Животът бе неблагодарен

и отне им хубавата майчица.

 

Самотен остана и мъжът –

няма я любимата жена...

и заплиска още повече дъждът

в синхрон с безкрайната тъга.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??