30 oct 2007, 8:35

ПЕЧАЛ 

  Poesía
684 0 7
Дъждът валеше монотонно,
а сълзите сливаха се с него
и тихо капеха безропотно,
идвайки направо от сърцето.
В този пуст и черен ден –
почернил младите деца,
Животът бе неблагодарен
и отне им хубавата майчица.
Самотен остана и мъжът –
няма я любимата жена...
и заплиска още повече дъждът
в синхрон с безкрайната тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??