С торнадо из сърцето си те спомних,
с разрухата от твоята следа.
Безпътна е душата ми бездомна,
бедата ми е истинска беда.
Създадох те да мога да пулсирам,
единствено на теб да се отдам.
Не вярвах, че от мен ще си отидеш,
остави ми пустиня и печал.
© Васил Борисов Всички права запазени