21.10.2007 г., 17:29 ч.

Печално 

  Поезия
806 0 20
 

                    ПЕЧАЛНО


Октомврийският дъжд премина във сняг.

Жълто-златни листа и зелена трева

под студен бял покров се смълчаха.

Може би проумях,

как тъй белият цвят

там, на изток, е символ на траур.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Витания, идеята и на мен ми се стори интересна, и заслужаваща да се реализира в стихотворение.
  • Интересна ...идея ...хареса ми!
  • Остава само да се внедри методика за разграничаване и definition на двата вида хора.
  • Много подходящ стих за дъждовно начало на седмицата...
    Всъщност току-що осъзнах, че хората биват два вида - такива, които възприемат цветове с зениците си и такива, които оцветяват със зениците си...
  • Радвам се, че ти е харесало, Фея!
  • Оригинално!Хареса ми!!!
  • Изглежда някой отгоре ми светна за асоциацията с цветовата символика, Незабравима.
  • Кой не обича такива обрати, Апайка?! Май и в случая стана така, след като снегът се стопи.
  • Интересна итерпретация!
  • Страшно обичам когато си мисля,че нещо е супер зле...да ми изскочи ебасси брутално готиния край на нещото...
  • Благодаря, ЕлеМилверн! Кога ще напиша още нещо, зависи изцяло от музата. А тя, като истинска жена, е непостоянна.
  • Навярно траура е нещо красиво,но дотолкова тежко,че красотата боли.Хубаво изразяване в стихове,но много кратко.Напиши още нещо.Поздравления!!!
  • Да, тъжно е, Blackberry. Това е нещо като кратка вариация по темата от онова стихотворение:
    "Във свойта пъстра есенна тъга
    дали полето тайно се надява,
    след бялото мъртвило на снега
    да възкреси зелената си слава?"
  • И аз обичам есента, Диди. Старая се - като типичен Дева - да се изразявам прецизно. В първия стих обаче липсва една сричка, за да бъде стриктен анапест.
  • Тъжно е... Много...
  • Направо ме разби. А аз харесвах есента.
    Стихотворението, обаче, е много хубаво, думите са добре преценени , а изказът е много изчистен. Харесвам хората, които с малко думи казват всичко, което са си наумили.
  • Нали всички тук търсим красотата, Анна?!
  • Красив стих!
  • Красотата е навсякъде, Таня. Какво неслучайно съвпадение - докато чаках публикацията, погледнах снимките от срещата във Варна и те видях.
    Поздрав!
  • Печално е,но и в него има красота!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??