21 окт. 2007 г., 17:29

Печално

1.2K 0 20
 

                    ПЕЧАЛНО


Октомврийският дъжд премина във сняг.

Жълто-златни листа и зелена трева

под студен бял покров се смълчаха.

Може би проумях,

как тъй белият цвят

там, на изток, е символ на траур.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Витания, идеята и на мен ми се стори интересна, и заслужаваща да се реализира в стихотворение.
  • Интересна ...идея ...хареса ми!
  • Остава само да се внедри методика за разграничаване и definition на двата вида хора.
  • Много подходящ стих за дъждовно начало на седмицата...
    Всъщност току-що осъзнах, че хората биват два вида - такива, които възприемат цветове с зениците си и такива, които оцветяват със зениците си...
  • Радвам се, че ти е харесало, Фея!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...