20.11.2012 г., 20:01

Педагогическа грешка

731 0 0

 


“Не си достатъчно дипломатичен...”
така ме критикуваха Преди,
от другите защото бях различен -
не позволявах някой да ме пререди.

На етика ме учиха безкрайно,
“идейно зрял” да бъда във живота
и бъдеще ми обещаваха омайно-

дерзай, познанието няма квота!

“Отстъпвай, по-умен бъди, не се поддавай
да те увличат в разпри безразсъдни!
Със сила право нивга не раздавай,
злодеите са винаги на Бог подсъдни!”

Но дойде ден, изблъскаха ме яки лакти!
Набързо смачкаха ме, бях поробен,
откраднаха ми всички артефакти,
възпитан бях, но не боеспособен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Моцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...