23.08.2007 г., 15:16

Пей

974 0 6
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.

Хвърли изцапаната пушка,
хвърли я във калта и давай,
запей ми, знаеш ли, онази песен,
която пяхме преди боя...

Но не, недей запява... боят вече свърши,
със него свърши и войната,
а знаеш ли, запей онази песен,
песента овчарска, за полята...

Ех... недей и нея да запяваш.
Сега полята са зловещи,
надупчени от чуждите снаряди,
горят във пламъка на хилядите свещи.

... сега какво ще ми запееш, братко,
аз знам, запей ми за смъртта, за НЕЯ.
Да знам, боли, но пей,
а аз от ада за живота ще ти пея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • повторенията са си поботевски изобщо не са досадни,това е стил!!! обаче именно в тази връзка искам да те посъветвам да замениш думата "снаряди" с по подходяща,иначе ми харесва
  • Благодаря за оценките и хубавите коментари!
    Понякога човек не знае как да излее това което е в него. Реших, че начинът е да пиша и се радвам, че на някого му харесват моите стихове.
    Благодаря Ви!
    P.S. Надявам се скоро да ви представя и някои свои картини, но за сега не ми остава време.
  • Готино е Коце...Тъжно и красиво !! Умееш го !
  • Не разбрах последно: Да запее ли, или да не пее?!
    И повторенията са убийствени:
    Попей,
    запей,
    запей,
    запява,
    запей,
    запяваш,
    запееш ,
    запей,
    пей,
    пея.

    Извини ме, не се сдържах!!!


    Поздрав и успех!
  • Направо , невероятно! Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...