23 ago 2007, 15:16

Пей

  Poesía
979 0 6
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.

Хвърли изцапаната пушка,
хвърли я във калта и давай,
запей ми, знаеш ли, онази песен,
която пяхме преди боя...

Но не, недей запява... боят вече свърши,
със него свърши и войната,
а знаеш ли, запей онази песен,
песента овчарска, за полята...

Ех... недей и нея да запяваш.
Сега полята са зловещи,
надупчени от чуждите снаряди,
горят във пламъка на хилядите свещи.

... сега какво ще ми запееш, братко,
аз знам, запей ми за смъртта, за НЕЯ.
Да знам, боли, но пей,
а аз от ада за живота ще ти пея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • повторенията са си поботевски изобщо не са досадни,това е стил!!! обаче именно в тази връзка искам да те посъветвам да замениш думата "снаряди" с по подходяща,иначе ми харесва
  • Благодаря за оценките и хубавите коментари!
    Понякога човек не знае как да излее това което е в него. Реших, че начинът е да пиша и се радвам, че на някого му харесват моите стихове.
    Благодаря Ви!
    P.S. Надявам се скоро да ви представя и някои свои картини, но за сега не ми остава време.
  • Готино е Коце...Тъжно и красиво !! Умееш го !
  • Не разбрах последно: Да запее ли, или да не пее?!
    И повторенията са убийствени:
    Попей,
    запей,
    запей,
    запява,
    запей,
    запяваш,
    запееш ,
    запей,
    пей,
    пея.

    Извини ме, не се сдържах!!!


    Поздрав и успех!
  • Направо , невероятно! Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...