23 ago 2007, 15:16

Пей

  Poesía
977 0 6
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.

Хвърли изцапаната пушка,
хвърли я във калта и давай,
запей ми, знаеш ли, онази песен,
която пяхме преди боя...

Но не, недей запява... боят вече свърши,
със него свърши и войната,
а знаеш ли, запей онази песен,
песента овчарска, за полята...

Ех... недей и нея да запяваш.
Сега полята са зловещи,
надупчени от чуждите снаряди,
горят във пламъка на хилядите свещи.

... сега какво ще ми запееш, братко,
аз знам, запей ми за смъртта, за НЕЯ.
Да знам, боли, но пей,
а аз от ада за живота ще ти пея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • повторенията са си поботевски изобщо не са досадни,това е стил!!! обаче именно в тази връзка искам да те посъветвам да замениш думата "снаряди" с по подходяща,иначе ми харесва
  • Благодаря за оценките и хубавите коментари!
    Понякога човек не знае как да излее това което е в него. Реших, че начинът е да пиша и се радвам, че на някого му харесват моите стихове.
    Благодаря Ви!
    P.S. Надявам се скоро да ви представя и някои свои картини, но за сега не ми остава време.
  • Готино е Коце...Тъжно и красиво !! Умееш го !
  • Не разбрах последно: Да запее ли, или да не пее?!
    И повторенията са убийствени:
    Попей,
    запей,
    запей,
    запява,
    запей,
    запяваш,
    запееш ,
    запей,
    пей,
    пея.

    Извини ме, не се сдържах!!!


    Поздрав и успех!
  • Направо , невероятно! Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...