Пей
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.
Хвърли изцапаната пушка,
хвърли я във калта и давай,
запей ми, знаеш ли, онази песен,
която пяхме преди боя...
Но не, недей запява... боят вече свърши,
със него свърши и войната,
а знаеш ли, запей онази песен,
песента овчарска, за полята...
Ех... недей и нея да запяваш.
Сега полята са зловещи,
надупчени от чуждите снаряди,
горят във пламъка на хилядите свещи.
... сега какво ще ми запееш, братко,
аз знам, запей ми за смъртта, за НЕЯ.
Да знам, боли, но пей,
а аз от ада за живота ще ти пея.
© Константин All rights reserved.
