Aug 23, 2007, 3:16 PM

Пей 

  Poetry
673 0 6
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.

Хвърли изцапаната пушка,
хвърли я във калта и давай,
запей ми, знаеш ли, онази песен,
която пяхме преди боя...

Но не, недей запява... боят вече свърши,
със него свърши и войната,
а знаеш ли, запей онази песен,
песента овчарска, за полята...

Ех... недей и нея да запяваш.
Сега полята са зловещи,
надупчени от чуждите снаряди,
горят във пламъка на хилядите свещи.

... сега какво ще ми запееш, братко,
аз знам, запей ми за смъртта, за НЕЯ.
Да знам, боли, но пей,
а аз от ада за живота ще ти пея.

© Константин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • повторенията са си поботевски изобщо не са досадни,това е стил!!! обаче именно в тази връзка искам да те посъветвам да замениш думата "снаряди" с по подходяща,иначе ми харесва
  • Благодаря за оценките и хубавите коментари!
    Понякога човек не знае как да излее това което е в него. Реших, че начинът е да пиша и се радвам, че на някого му харесват моите стихове.
    Благодаря Ви!
    P.S. Надявам се скоро да ви представя и някои свои картини, но за сега не ми остава време.
  • Готино е Коце...Тъжно и красиво !! Умееш го !
  • Не разбрах последно: Да запее ли, или да не пее?!
    И повторенията са убийствени:
    Попей,
    запей,
    запей,
    запява,
    запей,
    запяваш,
    запееш ,
    запей,
    пей,
    пея.

    Извини ме, не се сдържах!!!


    Поздрав и успех!
  • Направо , невероятно! Браво!
  • Хей, момче, пишеш много добре!
    Поздравявам те!
Random works
: ??:??