Пенлива и шумна като плитка река...
Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай,
без сили останаха дълго градените бентове.
Показа, че на твоя талвег му е скучно с този бряг
и поиска да сменя посоките на дълбоките верни течения.
Но мъдри бяха горчивите стари реки и разпръснаха
твоята лекомислена пяна по безлюдните плажове.
Непризната, обидена - коритото свое смени
и се втурна по стръмното -
със себе си някой друг да накажеш.
Защото -
лесно кривват от пътя си сладките, плитки реки.
Обикалят едрите камъни и ги обсипват с радостни пръски...
До последно странят от дълбоките, тихи води,
но и твърде бързо -
пресъхват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
