15.08.2007 г., 11:52

Пенливо

782 0 7
Пенливо вино.
Пенливо море.
Вино горчиво.
Море
с брегове.
Всичко е крайно.
Всичко боли.
И всичко
издайно на Бог се гневи...
За своята тиха, ръбата
кутия,
в която живее - от тук до брега.
А казват, че всяка любов е магия.
Защото от нея
порастват крила.
И само през юни,
под цвета на липите
се преражда мигът свобода,
непобрана във думи,
от човек неоткрита...
Преди лятото.
След пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...