катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
Aug 15, 2007, 11:52 AM

Пенливо

  Poetry
790 0 7
Пенливо вино.
Пенливо море.
Вино горчиво.
Море
с брегове.
Всичко е крайно.
Всичко боли.
И всичко
издайно на Бог се гневи...
За своята тиха, ръбата
кутия,
в която живее - от тук до брега.
А казват, че всяка любов е магия.
Защото от нея
порастват крила.
И само през юни,
под цвета на липите
се преражда мигът свобода,
непобрана във думи,
от човек неоткрита...
Преди лятото.
След пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0