Aug 15, 2007, 11:52 AM

Пенливо

  Poetry
785 0 7
Пенливо вино.
Пенливо море.
Вино горчиво.
Море
с брегове.
Всичко е крайно.
Всичко боли.
И всичко
издайно на Бог се гневи...
За своята тиха, ръбата
кутия,
в която живее - от тук до брега.
А казват, че всяка любов е магия.
Защото от нея
порастват крила.
И само през юни,
под цвета на липите
се преражда мигът свобода,
непобрана във думи,
от човек неоткрита...
Преди лятото.
След пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...