rudin (Иван Христов)
858 1444
5.02.2014 г., 19:46 ч.

Пенсионерски неволи 

  Поезия » Друга
432 0 5

Ти решаваше Судоку,

спорта попреглеждах аз.

Хващах моята посока

към кафето в ранен час.

 

По алеите във парка,

на бегом или пеша,

ритах паднали шишарки

докато се утеша.

 

След обяда в Интернета

гледах снимки и четях

на приятели куплети –

плачех горко и се смях.

 

Мислех си, щастлив, ще мога

с пенсията, в дни добри,

без проблеми и тревоги,

да изкарам старини.

 

Но за нищо тя не стига!

Няма вестник, ни кафе.

А във фирмата „Егида”

днес пазач съм за сефте.

 

И жената ме изритва

от леглото, недоспал.

В джоба сандвича ми тика

без да влага капка жал.

 

Зачисляват ми в „Егида”

палка, газов пистолет.

Вместо в парка, седнал с книга,

съм обход, назад – напред.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова красиво !
  • Ще опитам да нарисувам нещо тематично и ще я кача, като стане.Поздрави!
  • Силви, радвам се, че ще спиш спокойна от днес нататък. Пък кой знае, може да нарисуваш една картина на поета-пазач. Пред нощта има много време за творчество. Знам го още от казармата.
  • Не е истина !Пазач, Поет!Ще спя спокойно, щом поет ме пази!Аплодисменти, Иване!Браво и на жена ти- грижи се!
  • Горкия.
Предложения
: ??:??