Пенсионерски неволи
Ти решаваше Судоку,
спорта попреглеждах аз.
Хващах моята посока
към кафето в ранен час.
По алеите във парка,
на бегом или пеша,
ритах паднали шишарки
докато се утеша.
След обяда в Интернета
гледах снимки и четях
на приятели куплети –
плачех горко и се смях.
Мислех си, щастлив, ще мога
с пенсията, в дни добри,
без проблеми и тревоги,
да изкарам старини.
Но за нищо тя не стига!
Няма вестник, ни кафе.
А във фирмата „Егида”
днес пазач съм за сефте.
И жената ме изритва
от леглото, недоспал.
В джоба сандвича ми тика
без да влага капка жал.
Зачисляват ми в „Егида”
палка, газов пистолет.
Вместо в парка, седнал с книга,
съм обход, назад – напред.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова красиво !
-
Ще опитам да нарисувам нещо тематично и ще я кача, като стане.Поздрави!
-
Силви, радвам се, че ще спиш спокойна от днес нататък. Пък кой знае, може да нарисуваш една картина на поета-пазач. Пред нощта има много време за творчество. Знам го още от казармата.
-
Не е истина!Пазач, Поет!Ще спя спокойно, щом поет ме пази!Аплодисменти, Иване!Браво и на жена ти- грижи се!
-
Горкия.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
