Защо винаги пиша така?

Защо искам да се обясна?

Не е ли все едно какво мислиш за мен?

Не е ли все едно какво правя всеки ден?

И когато дойде тъмнина

аз търся светлина...

И откривам я, тази сила,

да бъда, да продължа...

Все едно никога не съм искала

да умра, да се самоубия...

Но остави ме,

моят грим отдавна го няма

(и зад старата маска)

от уплаха и страх аз тлея;

Остави ме,

нека да дишам, нека да пея,

нека остана... с тази маска от пепел.