Защо винаги пиша така?
Защо искам да се обясна?
Не е ли все едно какво мислиш за мен?
Не е ли все едно какво правя всеки ден?
И когато дойде тъмнина
аз търся светлина...
И откривам я, тази сила,
да бъда, да продължа...
Все едно никога не съм искала
да умра, да се самоубия...
Но остави ме,
моят грим отдавна го няма
(и зад старата маска)
от уплаха и страх аз тлея;
Остави ме,
нека да дишам, нека да пея,
нека остана... с тази маска от пепел.
© Кейтлин А. All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
