Пепел

Така дойде и си отиде,

че дори не осъзнах...

Кога отмина времето красиво, 

когато с теб щастлива бях!

И така са ми фалшиви дните, 

щом си с нея под ръка...

Щом отронват се сълзите

със мечти за любовта!

Обичаше те моята душа ранена,

обича те все още тя.

Че бях за теб нещастницата жалка,

а ти за мен - живота, живота и смъртта! 

Сега разбрах, коварна е играта.

И не бива с любовта шега!

А от гордото момиче

остана само... Пепелта!