Така дойде и си отиде,
че дори не осъзнах...
Кога отмина времето красиво,
когато с теб щастлива бях!
И така са ми фалшиви дните,
щом си с нея под ръка...
Щом отронват се сълзите
със мечти за любовта!
Обичаше те моята душа ранена,
обича те все още тя.
Че бях за теб нещастницата жалка,
а ти за мен - живота, живота и смъртта!
Сега разбрах, коварна е играта.
И не бива с любовта шега!
А от гордото момиче
остана само... Пепелта!
© Тя Тодорова Всички права запазени