Nov 20, 2013, 9:09 PM  

Пепел

  Poetry » Love
639 0 0

Така дойде и си отиде,

че дори не осъзнах...

Кога отмина времето красиво, 

когато с теб щастлива бях!

 

И така са ми фалшиви дните, 

щом си с нея под ръка...

Щом отронват се сълзите

със мечти за любовта!

 

Обичаше те моята душа ранена,

обича те все още тя.

Че бях за теб нещастницата жалка,

а ти за мен - живота, живота и смъртта! 

 

Сега разбрах, коварна е играта.

И не бива с любовта шега!

А от гордото момиче

остана само... Пепелта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тя Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...