VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
9.07.2014 г., 22:13 ч.

Пепел 

  Поезия » Любовна
464 1 8

Без теб градът е бял. И сив. И черен.

Без теб градът е... пъстра пустота.

Вървя, със поглед в пламъците вперен,

а всъщност виждам само пепелта.

 

И толкова е страшно да усещам:

какво е - в моя град да бъда сам!

Какво е - да отивам с теб на среща,

макар да знам, че теб те няма там!

 

Градът без теб е - път без разстояние.

Гнездо без птичка. Пръст без семена.

Дърво без корен. Китка без ухание.

Олтар без вяра. Кръст без рамена.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • "Откакто ти си тръгна, е така:
    останаха без смисъл дни и думи..."
  • Завладяваща мелодичност и измамно-простичка шлагерност дават чар на този многолюбовен стих!
  • Нямам думи!!!
  • Присъединявам се към поздравленията!

    Наистина силен и внушаващ стих!
  • Невероятен стих.. Точно от тези, които са ми любими: перфектен ритъм!
    Много ми хареса, много!
  • Много силен стих, Никола! Присъединявам се към мнението на Таня - внушаваш респект. Финалните редове синтезират в завършен вид цялостния замисъл на текста по уникален начин:

    "Градът без теб е - път без разстояние.
    Гнездо без птичка. Пръст без семена.
    Дърво без корен. Китка без ухание.
    Олтар без вяра. Кръст без рамена."

    Поздравление - най-искрено за цялото стихотворение и особено за откритието: "Олтар без вяра. Кръст без рамена." Сентенциален образ, който засяда в паметта!

    Твой: Мисана
  • Респект!
Предложения
: ??:??