Погледа ти срещнах в миг безкраен,

Дъх Усетих, полъх на забрава,

Аромата ти прекрасен, сякаш тъй омаен.

Исках да те имам, но нищо не правех, а денят минава...

В пепел се превърна всяка моя мисъл,

Сякаш ме остави в сън Недосънуван.

Безкраен мрак, празнота, сякаш нещо недописал,

Всеки звук е всъщност спомен, на някой бленуван.

Изгарям и как да ти го кажа -

Давя се, сякаш не мога без теб.

Мога да летя, искам да ти го покажа,

Но сякаш съм Скован в Дълбок Лед.

Мога и ще го направя.

Искам и Копнея.

Как не разбра - Исках да те обичам,

                                                    Но няма вече за кой да живея.