Пепел
Погледа ти срещнах в миг безкраен,
Дъх Усетих, полъх на забрава,
Аромата ти прекрасен, сякаш тъй омаен.
Исках да те имам, но нищо не правех, а денят минава...
В пепел се превърна всяка моя мисъл,
Сякаш ме остави в сън Недосънуван.
Безкраен мрак, празнота, сякаш нещо недописал,
Всеки звук е всъщност спомен, на някой бленуван.
Изгарям и как да ти го кажа -
Давя се, сякаш не мога без теб.
Мога да летя, искам да ти го покажа,
Но сякаш съм Скован в Дълбок Лед.
Мога и ще го направя.
Искам и Копнея.
Как не разбра - Исках да те обичам,
Но няма вече за кой да живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиян Асенов Всички права запазени
