Сабрина (Вероника Деянова)
8 2
22.07.2007 г., 13:51 ч.

Пепеляшка 

  Поезия
973 1 7
A навън животът монотонен...
светът върви във своята посока.
Тая си тиха болка аз, за спомен,
че бях щастлива, ала паднах от високо.

Виж ме, де! Пепеляшка съм, отново.
Мечтите ми! Те стават на парчета.
Да посрещна истината! Вече съм готова!
и знам - ще стане тиква моята карета.

Болеше много! Ала болката отмина,
сега съм суха почва и без капка сили.
Сърцето бавно става на пустиня...
последния оазис... е за тебе, мили!

© Вероника Деянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих , Верониче!
  • Много, ама много ми хареса стиха ти Вероника.
    Лъскавите неща винаги се развалят по-бързо.
    Поздрав.
  • Много ще се изненадаш, когато разбереш, че каретата в тиквения си вариант е за предпочитане. Повярвай ми, всеки си мечтае за такава тиква, а не за златна карета
  • БРАВО, малка поетесо!
    Поздрави!
  • Супер! Много хубав стих и дълбок смисъл.
  • Поздрав за стиха!
  • Това са ни уроците скъпа,днес принцеса,утре Ппеляшка!
    Но запази сърцето,не допускай да се превърне в пустиня!
Предложения
: ??:??