| A навън животът монотонен... светът върви във своята посока. Тая си тиха болка аз, за спомен, че бях щастлива, ала паднах от високо. Виж ме, де! Пепеляшка съм, отново. Мечтите ми! Те стават на парчета. Да посрещна истината! Вече съм готова! и знам - ще стане тиква моята карета. Болеше много! Ала болката отмина, сега съм суха почва и без капка сили. Сърцето бавно става на пустиня... последния оазис... е за тебе, мили! |
© Вероника Деянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
