A навън животът монотонен...
светът върви във своята посока.
Тая си тиха болка аз, за спомен,
че бях щастлива, ала паднах от високо.
Виж ме, де! Пепеляшка съм, отново.
Мечтите ми! Те стават на парчета.
Да посрещна истината! Вече съм готова!
и знам - ще стане тиква моята карета.
Болеше много! Ала болката отмина,
сега съм суха почва и без капка сили.
Сърцето бавно става на пустиня...
последния оазис... е за тебе, мили!