Jul 22, 2007, 1:51 PM

Пепеляшка

Poetry

1.1K 1 7

A навън животът монотонен...
светът върви във своята посока.
Тая си тиха болка аз, за спомен,
че бях щастлива, ала паднах от високо.

Виж ме, де! Пепеляшка съм, отново.
Мечтите ми! Те стават на парчета.
Да посрещна истината! Вече съм готова!
и знам - ще стане тиква моята карета.

Болеше много! Ала болката отмина,
сега съм суха почва и без капка сили.
Сърцето бавно става на пустиня...
последния оазис... е за тебе, мили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасен стих , Верониче!

2007-07-23T13:42:24+03:00
dodic (Деян Димитров)

Много, ама много ми хареса стиха ти Вероника.
Лъскавите неща винаги се развалят по-бързо.
Поздрав.

2007-07-22T20:58:27+03:00
YourNightmare (Кирил Кирилов)

Много ще се изненадаш, когато разбереш, че каретата в тиквения си вариант е за предпочитане. Повярвай ми, всеки си мечтае за такава тиква, а не за златна карета

2007-07-22T19:36:00+03:00
Aneta_kz (Анета)

БРАВО, малка поетесо!
Поздрави!

2007-07-22T19:23:09+03:00
skywalker (Ангелина Димитрова)

Супер! Много хубав стих и дълбок смисъл.

2007-07-22T14:58:20+03:00