Сабрина (Вероника Деянова)
8 2
22 jul 2007, 13:51

Пепеляшка 

  Poesía
978 1 7
A навън животът монотонен...
светът върви във своята посока.
Тая си тиха болка аз, за спомен,
че бях щастлива, ала паднах от високо.

Виж ме, де! Пепеляшка съм, отново.
Мечтите ми! Те стават на парчета.
Да посрещна истината! Вече съм готова!
и знам - ще стане тиква моята карета.

Болеше много! Ала болката отмина,
сега съм суха почва и без капка сили.
Сърцето бавно става на пустиня...
последния оазис... е за тебе, мили!

© Вероника Деянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих , Верониче!
  • Много, ама много ми хареса стиха ти Вероника.
    Лъскавите неща винаги се развалят по-бързо.
    Поздрав.
  • Много ще се изненадаш, когато разбереш, че каретата в тиквения си вариант е за предпочитане. Повярвай ми, всеки си мечтае за такава тиква, а не за златна карета
  • БРАВО, малка поетесо!
    Поздрави!
  • Супер! Много хубав стих и дълбок смисъл.
  • Поздрав за стиха!
  • Това са ни уроците скъпа,днес принцеса,утре Ппеляшка!
    Но запази сърцето,не допускай да се превърне в пустиня!
Propuestas
: ??:??