Жулли (Юлия Димитрова)
109 5867
22.12.2023 г., 17:22 ч.

Пепеляшка 

  Поезия » Любовна
155 4 2

 

Животът не върви по правила.

Когато правех се на поетеса

и бяхме по самотни от сега,

на сутринта се мислех за принцеса.

 

Защото няма сигурни неща,

мълчах и пишех колко те обичам.

Сънувах, че съм твоята жена,

но нямах смелостта да те поискам.

 

И знам какво е блян и как тежи,

каляската да се превърне в тиква.

Понеже ме обичаш – ме пусни.

Пантофката започна да ми стиска.

 

Там, в приказките стават чудеса.

Обаче се наспах и се събудих.

Разбрах, че те са само за деца,

а вече съм пораснала и друга.

 

22.12.2023,

Julie

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Така е. Порастваме и разбираме, че чудесата не съществуват.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??