Пепеляшка

Dec 22, 2023, 5:22 PM

Poetry » Love

160 4 2

Животът не върви по правила.

Когато правех се на поетеса

и бяхме по самотни от сега,

на сутринта се мислех за принцеса.

Защото няма сигурни неща,

мълчах и пишех колко те обичам.

Сънувах, че съм твоята жена,

но нямах смелостта да те поискам.

И знам какво е блян и как тежи,

каляската да се превърне в тиква.

Понеже ме обичаш – ме пусни.

Пантофката започна да ми стиска.

Там, в приказките стават чудеса.

Обаче се наспах и се събудих.

Разбрах, че те са само за деца,

а вече съм пораснала и друга.

22.12.2023,

Julie

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петя_Ап

2023-12-22T22:38:36+02:00

Браво! Така е. Порастваме и разбираме, че чудесата не съществуват.
palenka (П Антонова)

2023-12-22T17:35:06+02:00

Хубаво е!