4.12.2013 г., 13:53

Пепеляшките

743 0 7

Пепеляшките по душа
дори на сън събират
пръснати зрънца надежда.
В пантофките си
пускат по едно,
за да ги подсеща,
че Балът е алиби
и прелюдия 
към солото на вятъра. 
А животът
е твърде кратък,
за да чуеш финалните акорди,
и съвсем достатъчен,
за да видиш как цъфти
живият плет
на собствения ти палат. 

Принцът е на служебна вечеря
с обущаря. Договаря пантофки
за износ в други приказки. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е...намерих се в това стихо, Лъки! Благодаря ти!
  • Това ме изкефи
    Аз съм птиче-крадец, я си преброй зрънцата
  • Събирай надежда зрънце по зрънце,складирай я дълбоки в душата,тя винаги е ценна за живота ни!Поздравления!
  • Хубаво е да боцка зрънце надежда в пантофката...
    Поздрав!
  • Зарадвахте ме с присъствието си Анабел, Смиф, Дембис!
    Съвсем скоро ще ви разкажа една друга приказка

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...