4 дек. 2013 г., 13:53

Пепеляшките

748 0 7

Пепеляшките по душа
дори на сън събират
пръснати зрънца надежда.
В пантофките си
пускат по едно,
за да ги подсеща,
че Балът е алиби
и прелюдия 
към солото на вятъра. 
А животът
е твърде кратък,
за да чуеш финалните акорди,
и съвсем достатъчен,
за да видиш как цъфти
живият плет
на собствения ти палат. 

Принцът е на служебна вечеря
с обущаря. Договаря пантофки
за износ в други приказки. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е...намерих се в това стихо, Лъки! Благодаря ти!
  • Това ме изкефи
    Аз съм птиче-крадец, я си преброй зрънцата
  • Събирай надежда зрънце по зрънце,складирай я дълбоки в душата,тя винаги е ценна за живота ни!Поздравления!
  • Хубаво е да боцка зрънце надежда в пантофката...
    Поздрав!
  • Зарадвахте ме с присъствието си Анабел, Смиф, Дембис!
    Съвсем скоро ще ви разкажа една друга приказка

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....