Пеперудено (не)романтично
Тебе пък кой ли те вятър донесе-
леко скован и стабилно отнесен?!
Пак, че те спрях да не паднеш във скута ми!
Ти се изсмя, аз останах без думи...
После пък стана далече по-весело!
Ти полудя, ала аз се отнесох
и търпеливо да трепне изчаках
барем една пеперуда в стомаха ми.
Нищо не трепна и станах решителна.
(тез пеперуди на юг ли отлитат, бе!?)
Скочих с откат и неволно разсипах
шепа трохички любов по килима.
Ама и ти се държеше противно!
Вечно зает със това да ме имаш
тъй не разбра, че в съвместното пърхане
без кислород ще останем набързо.
След две, три салта във любовния вакуум
някъде рязко изчезна и Аз-а ми!
Е, към десетия ден го намерих
свит пред вратата нехайно да дреме.
Как пък такава любов ни отресе?!
Аерозолна, безмислено трескава!
Като претоплена клюка от вчера,
като чекия в съботна вечер!
Правя ти лек реверанс (мислено!).
Казвам на глас перманентно "Довиждане!".
Тъкмо навреме преди да превърнеш мен, самодивата в пеперуден развъдник!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
