Тебе пък кой ли те вятър донесе-
леко скован и стабилно отнесен?!
Пак, че те спрях да не паднеш във скута ми!
Ти се изсмя, аз останах без думи...
После пък стана далече по-весело!
Ти полудя, ала аз се отнесох
и търпеливо да трепне изчаках
барем една пеперуда в стомаха ми.
Нищо не трепна и станах решителна.
(тез пеперуди на юг ли отлитат, бе!?)
Скочих с откат и неволно разсипах
шепа трохички любов по килима. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up