11.01.2021 г., 8:56

Перде

822 5 10

От ъгъла на тъмната си стряха,
пролази паяк кръстоносец,
а пеперудите ми кротко спяха,
накацали по тихия прозорец.
Красиви, пъстри, живи от ветреца,
прошушващ в нежните крилца.
В копринените ми пердета,
Сластта предвкусва пиршества.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето го моя Сокол, все го гледам, като прелита насам-натам. Ина, това е сокол, нали? Дръпни ми пердето и ми кажи
  • Категоричност. Внушение има. Дари, дърпай пердетата да излетят през прозореца ..
  • Ронрозар, за съжаление веригите в живота съвсем не са хранителни, колкото и да изглеждат такива Надникнал си между пластовете.
    Дис, не можем, те украсяват пътя на коприната
    Да, Ив, този паяк ще умре от глад, не подозира, че носи надгобния си кръст :р
    Благодаря ти, Митванс
    Стрейнджър
  • Пишеш многопластово и многопланово и то с ярък символистичен изказ, което предполага различен читателски почерк и тълкувание.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...