2.03.2010 г., 16:19

Перифразирано

1.1K 0 7

Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.

Даде ми почва да посея надеждите
и направи от семената цветна градина.
Превърна мечтите ми в истински свят,
очаквах да тръгнеш, но ти не замина.

Не остави никога чуствата гладни,
не забрави, че и аз имам нужда да тичам.
Не ми даде пътека, ти ми даде целия свят,
и не сложи верижка "... но аз те обичам"

Сега вече те мразя - благородно
за това, че не се научи да мразиш,
че всичко ми даде, тогава не го оцених.
... искам да си щастлив и да се пазиш!

 

02.03.2010

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...